главонозите кои се жители исклучиво во солените води. Кај нив стапалото е изменето и е во вид на пипалка сместени околу устата.

Б отрова на главоногите Открити са токсични протеини и токсини от природа, която не е. Един от първите протеини, изолирани от задните слюнчени жлези на калмарите, е цефалотоксин. Той е разпределен от отровата на някои видове октоподи.

В нея е разположена цилиндричен рудимент на крака, покрит с ресни, които осъществяват придвижването на животните. Аплакофорите са хищници. Те са хермафродитни или разделно полови животни. Развитието им преминава през трохофорна ларва, при която се появяват зачатъци на седем плочки, които при метаморфозата закърняват и се заместват от спикули.

Наметката го обвива трупот, при што се создава мантијна празнина во која се сместени жабрите и природните отвори на дигестивниот, екскреторниот и репродуктивниот систем. Друг карактеристичен белег е постоењето на черупка, која ја лачи (продуцира) наметката и која делумно или целосно го обвива телото.

Под епителот се наоѓа сврзно и мускулно ткиво, а телесната празнина е мешавина од примарна празнина и целом.

След което тези въжета се закотвят в морето. Във фазата на растеж те непрекъснато се проверяват, докато станат готови за събиране.

При видове, които се норят, дълъг сифон се простира до повърхността, за да поеме вода; слузта по хрилете помага за улавяне на храната, а ресничките пренасят хранителните частици в устата.

Ако сте спремни да направите некои исклучоци, повеќето мекотели може да се карактеризираат и со нивните широки, мускулести „стапала“ кои одговараат на пипалата на цефалоподите и нивните школки (ако ги исклучите цефалоподите, некои гастроподи и најпримитивните мекотели) .

Един вид мекотели, аплакофорите, са цилиндрични червеи без нито черупка, нито крака.

Като начало разполагат с три сърца мекотели и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – представете си тялото си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.

Начинът на живот на останалите три класа мекотели е значително по-разнообразен в групата, поради което е представен в подраздели по-долу.

Можете да намалите риска от заразяване с предаване на състоянието с добри хигиенни практики.

Следваща Уреди за подготовка в професионалната кухня Прочетете още

Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.